БРАЧЕН ДОГОВОР.
Имуществените отношения между съпрузите могат да бъдат уредени по три начина:
1. законов режим на общност-когато придобитите по време на брака вещи принадлежат поравно и на двамата съпрузи;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим-чрез сключване на т.н. брачен договор;
С приемането на последния Семеен кодекс на РБ през 2009г. се въведе възможността за уреждане на отношенията между съпрузите чрез сключването на брачен договор. Чисто разговорно се среща като "предбрачен договор", но в закона няма такъв термин, правилното е да се нарича брачен договор.
Брачният договор може да се сключи, както преди самото встъпване в брак, така и по време на брака. Той се сключва лично от страните пред нотариус чрез нотариална заверка на подписите и съдържанието му и се вписва в специален регистър - на имуществените отношения между съпрузите към Агенция по вписванията, който е публичен.
Съдържание на брачния договор:
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
1. правата на страните върху притежаваното от тях имущество по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и в случай на развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс.
Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Брачният договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт.
Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.
В брачния договор не е допустимо наличието на уговорки, касаещи неимуществени отношения, например: кой колко често ще извежда кучето, кой кога ще излиза с приятели или ще си кани гости, кой ще приспива детето и т.н.
Брачният договор може да се изменя от страните, като изменението му трябва да е във формата на неговото сключване - чрез нотариална заверка на подписите и съдържанието. Брачният договор може и да се прекрати по волята на страните, ако и двамата са съгласни за това.
В заключение, брачният договор е един лесен, удобен и сравнително евтин начин за уреждане на имуществените отношения, както за двойки, които обмислят да сключат брак, така и за вече встъпилите в брак. По този начин и двете страни могат да индивидуализират и прецизират отношенията си по повод придобиването на вещи, така както им харесва и биха се чувствали по -спокойни и защитени.
Препоръчвам брачния договор и в хипотезата на брак с международен елемент, когато един от съпрузите е чужденец.
Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен бракоразводен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;
0 коментара:
Публикуване на коментар