НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН.

       Наследственото право е този клон от правото, който регулира правните последици във връзка с имуществените въпроси, свързани с фактическата смърт на едно физическо лице, наречено още в закона-наследодател, а самото наследство е съвкупността от имуществени и облигационни права и задължения, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт.

Нормативният акт, който урежда наследяването в България е Законът за наследството(ЗН). Когато лицето почине, неговото наследство се открива към момента на смъртта му в последното му местожителство. 

Има два вида наследяване, познати в българското законодателство-наследяване по закон и наследяване по завещание.

    КОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА НИТО ПО ЗАКОН, НИТО ПО ЗАВЕЩАНИЕ:

Съгласно Закона за наследството, не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

- който не е заченат при откриване на наследството; 

-който е роден, неспособен да живее;

 До доказване на противното, този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Не може да наследява като недостоен:

- който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или неговото дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извърпено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или е амнистирано;

- който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

-който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание;

Недостойният обаче може да наследява само ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание, като във втората хипотеза недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

                         РЕД НА НАСЛЕДЯВАНЕ НА РОДНИНИ-НАСЛЕДНИЦИ.

В глава втора от Закона за наследството, подробно се указва кои точно са наследниците по закон на едно починало лице-това всъщност са лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя, неговото семейство.

       На първо място, ако починалото лице е имало деца, то децата му наследяват по равни части от имуществото му, като законът е приравнил към тях и осиновените от него деца.

        На второ място, ако починалото лице не е имало деца, то наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен.

       На трето място, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. В тези случаи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

         И на четвърто място, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. 

По-близкият роднина по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния роднина по степен.

       Преживелият съпруг не е включен в четирите реда на наследяване, описани по- горе. Вместо това, той наследява с този ред от роднини-наследници, който именно е призован към наследяване.     

Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. 

Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината - във втория.

Ако няма други наследници, съпругът получава цялото наследство.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535

Read More

ПРАВНА ЗАЩИТА СРЕЩУ КОЛЕКТОРСКИ ФИРМИ.

През последните години, гражданите все по-често се сблъскват с дейността на така наречените колекторски фирми. Колекторските фирми са известни още като фирми за събиране на вземания.

Масово телекомуникационни дружества, топлофикации, банки и други цедират (прехвърлят) своите вземания по необслужвани договори на тези колекторски фирми и по силата на цесията те встъпват в правата на кредитора спрямо длъжниците им. 

Станали вече кредитори, те започват по всякакви начини да притискат длъжника да плати дълга си: изпращат постоянно писма, уведомления, покани за плащане, телефонни обаждания, като често демонстрират агресивно поведение, използват дори обидни думи и квалификации.

 Чрез психологически тормоз и заплахи, колекторските фирми имат една единствена цел-да платите дълга си.

Тук възниква и най - важният въпрос - изтекла ли е давността на задължението ви? В практиката си, свързана със защита на клиенти от дейността на фирмите за събиране на вземания, често голяма част или дори целия дълг е много стар и респективно е изтекъл по давност.

Така например, погасителната давност при договори за периодични плащания, каквито са вземанията, произтичащи от договори за услуги от телекомуникационни компании, топлофикация, енергийни и водни дружества е кратката три годишна давност, нормативно установена в Закона за задълженията и договорите. При договори за потребителски кредити пък давността е пет годишна и т.н.

Тъй като съдът не следи за изтекла давност служебно, а трябва да се предяви възражение в или пък отрицателен установителен иск и длъжникът сам да се позове на нея, колекторските фирми се възползват от този факт, както и от незнанието на длъжниците.

Съветът ми е, ако някога фирма за събиране на вземания се свърже с Вас относно Ваш стар дълг, незабавно се свържете с опитен адвокат за да се запознае по-задълбочено с казуса Ви и да изгради стратегия за действие и защита, в случай че дългът Ви наистина е изтекъл по давност.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More

ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕД РАЗВОД.

 Един от главните въпроси, които се решават при развод-както по исков ред, така и при споразумение за развод по взаимно съгласие е ползването на семейното жилище от вече бившите съпрузи след прекратяването на брака. Съгласно Семейния кодекс, "семейно жилище" е жилището, което последно е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Съгласно чл. 56 от Семейния кодекс:

     При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. 

    Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

     Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

     Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

     Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, както и ако сключи нов брак.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

    При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването на семейното жилище, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Наемно правоотношение

    По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

    Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. 

    Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен бракоразводен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More

ИЗДРЪЖКА. ИСКОВЕ ЗА ИЗДРЪЖКА. 

Какво представлява издръжката? Това е парична сума, която се дължи на едно лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.

Какъв е редът на лицата, които дължат издръжка по закон?

               Ред на лицата, които дължат издръжка: 

            Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

 Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

Издръжката се постановява по съдебен ред чрез предявяване на иск за издръжка и се образува гражданско дело. В практиката най-често се постановява издръжка по отношение на родител, който не упражнява родителските права върху детето.

 

                                 

                        Размер на издръжката:

        Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, т.е. при постановяване на съдебното решение за издръжка, съдът се съобразява с редица фактори-например колко е трудовото възнаграждение на лицето, което дължи издръжката, какви други доходи има, какви разходи има, както и специфичните нужди на всяко дете.

     Съгласно Семейния Кодекс, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента, от 01.01.2021 г. МРЗ за страната е 650 лв.,респективно минималния размер на издръжката е 162,50 лв. и не може да е по-ниска от тази стойност.

        Издръжката се изплаща ежемесечно. Препоръчвам родителят, който я дължи да се отнася сериозно и с точност всеки месец да изпълнява задължението си, като най-подходящо е да я изплаща по банков път, запазвайки и съхранявайки документите, удостоверяващи извършения превод, тъй като неплащането на издръжка има правни последици, които ще разгледам по-долу в статията.

        Характерното  за издръжката е, че при дела за развод например, когато има деца, родени от брака, искът за издръжка винаги се съединява за разглеждане наред с иска за развод и другите искове.

        Искът за издръжка може да се предяви в съда и самостоятелно. Издръжката може да се изменя, вече постановена издръжка може да бъде увеличена, при промяна на обстоятелствата, например при увеличаване на финансовите нужди, свързани с детето и др., както и при увеличение на МРЗ в страната. Това става отново чрез гражданско дело, при което се постановява новият размер на издръжката със съдебно решение.

                                 До кой момент се дължи издръжка?

Издръжка на детето по принцип се дължи до навършване на осемнадесет годишна възраст, но в случай, че детето продължи образованието си, при определени условия, то може да претендира от родителя да му заплаща ежемесечна издръжка.

 В Семейния кодекс е записано:

Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.         

       Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад, преди предявяването на иска.        

     Отговорност на родителя при неизпълнение на задължение за издръжка.      

    Когато един родител е осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на своето дете и той/тя по някаква причина не изпълнява редовно или пък не изпълнява въобще това си задължение, другият родител има няколко законови начина да действа :

1. На базата на влязлото в сила съдебно решение, което при издръжката има изпълнителна сила, може да се издаде изпълнителен лист от съда, постановил решението и да се образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. 

Съдебният изпълнител има редица способи за принудително изпълнение на задължението от страна на длъжника в случай, че той откаже да плати дълга в срока, даден му за доброволно изпълнение. Може да му се наложи запор например на трудовото възнаграждение и др.

2. Неплащането на задължение за издръжка е изключително сериозно нарушение, тъй като всеки родител е длъжен, съобразно своето материално състояние и финанси да се грижи за своето дете, като му осигурява подходящи условия за живот. Практически, нарушението дори е обявено за престъпление в Наказателния кодекс на РБ.

                Чл. 183 от НК гласи:

              (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

 (2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен бракоразводен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535

Read More

 БРАЧЕН ДОГОВОР. 

 Имуществените отношения между съпрузите могат да бъдат уредени по три начина:

1. законов режим на общност-когато придобитите по време на брака вещи принадлежат поравно и на двамата съпрузи;

2. законов режим на разделност;

3. договорен режим-чрез сключване на т.н. брачен договор;

С приемането на последния Семеен кодекс на РБ през 2009г. се въведе възможността за уреждане на отношенията между съпрузите чрез сключването на брачен договор. Чисто разговорно се среща като  "предбрачен договор", но в закона няма такъв термин, правилното е да се нарича брачен договор.

Брачният договор може да се сключи, както преди самото встъпване в брак, така и по време на брака. Той се сключва лично от страните пред нотариус чрез нотариална заверка на подписите и съдържанието му и се вписва в специален регистър - на имуществените отношения между съпрузите към Агенция по вписванията, който е публичен.

                                 Съдържание на брачния договор:

    Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

1. правата на страните върху притежаваното от тях имущество по време на брака;

2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;

3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

4. участието на страните в разходите и задълженията;

5. имуществените последици при развод;

6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и в случай на развод;

7. издръжката на децата от брака;

8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс.

Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Брачният договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт. 

Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

В брачния договор не е допустимо наличието на уговорки, касаещи неимуществени отношения, например: кой колко често ще извежда кучето, кой кога ще излиза с приятели или ще си кани гости, кой ще приспива детето и т.н.

Брачният договор може да се изменя от страните, като изменението му трябва да е във формата на неговото сключване - чрез нотариална заверка на подписите и съдържанието. Брачният договор може и да се прекрати по волята на страните, ако и двамата са съгласни за това.

В заключение, брачният договор е един лесен, удобен и сравнително евтин начин за уреждане на имуществените отношения, както за двойки, които обмислят да сключат брак, така и за вече встъпилите в брак. По този начин и двете страни могат да индивидуализират и прецизират отношенията си по повод придобиването на вещи, така както им харесва и биха се чувствали по -спокойни и защитени.

Препоръчвам брачния договор и в хипотезата на брак с международен елемент, когато един от съпрузите е чужденец.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен бракоразводен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ И ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕСПАЗВАНЕ ОТ РОДИТЕЛ НА ВЕЧЕ ПОСТАНОВЕНО И ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ С ДЕТЕТО.

Понякога взаимоотношенията между бившата двойка родители са толкова обтегнати, че дори влязло в сила съдебно решение, което е вече уредило правата и задълженията им по повод детето не е способно да тушира конфликтите им. На практика, често се случва родителят, на когото са предоставени родителските права да не спазва уговорките във връзка с режима на лични контакти на другия родител с детето. Въпреки че другият родител не упражнява постоянно родителските права, това не значи, че той е лишен от такива. Ни най-малко! Напротив, законът насърчава контактите на родителя с неговото дете, защото връзката е от изключителна важност и трябва да се запази.

Как да постъпи един родител, ако другият родител осуетява срещите му с неговото дете?

                                        Гражданскоправна отговорност.

На първо място, законодателят е предвидил гражданска отговорност. Съдебните решения по СК се ползват с изпълнителна сила. На база влязлото в сила съдебно решение може да се подаде молба за издаване на изпълнителен лист. Съдията, който е постановил решението се произнася в закрито заседание. След като е издаден изпълнителният лист, родителят може да се обърне за съдействие към съдия - изпълнител в района по местоживеене на детето. Образува се изпълнително дело. Родителят инициирал изпълнителното дело придобива качеството на взискател, а другият родител - длъжник.

 Съдия - изпълнителят има редица правомощия да действа в такива случаи. Ако другият родител продължава да осуетява срещите с детето, съдия - изпълнителят може да поиска съдействие и от полицейските власти.  Ето какво гласи чл.528 от Гражданско - процесуалния кодекс:

                            Изпълнение на задължение за предаване на дете:

Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по - късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

(4)Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.

                             Наказателноправна отговорност.

Неспазването на съдебно решение за предаване на дете и осуетяване на срещите му с другия родител е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс в Република България.

В тези случаи, засегнатият родител, чийто права са нарушени, може да подаде жалба в прокуратурата за да се образува наказателно производство срещу другия родител.

През 2019г. бяха направени някои промени на този състав на престъпление в НК, като се увеличи наказанието глоба за дееца, което в тежки случаи може да достигне до 10 000 лв. и да доведе до лишаване от свобода.

чл.182 (2) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More

УРЕЖДАНЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКАТА ПРИ СЕМЕЙСТВА С ДЕЦА, ЧИЙТО РОДИТЕЛИ НЯМАТ СКЛЮЧЕН ГРАЖДАНСКИ БРАК.

В съвременното общество все по-често младите двойки отказват да сключват граждански брак. Бракът като институция все повече се възприема като остарял и закостенял. В този дух, в правото се въведе и т.н. фактическо съжителство или "живот на семейни начала". Фактическото съжителство е ситуация, при която една двойка живее заедно в общо жилище и си разпределя задълженията.

Но какво се случва, когато на същата тази двойка и се роди дете и впоследствие взаимоотношенията помежду им се влошат? При встъпилите в брак двойки, законът подробно е уредил, както правата и задълженията, произтичащи от самия брак, така и правата и задълженията, в случай на развод. Как се процедира при двойките, които не са встъпили в брак, а имат деца?

Тук на помощ идва чл. 127 и последващите от СК. Правната уредба в тази ситуация, донякъде наподобява тази на развода, но има и известни разлики, като например:

- при фактическото съжителство родителят, който се грижи за детето след раздялата, не може да има претенции спрямо ползването на семейното жилище, ако то е собственост на другия родител или на трето лице, за разлика от развода, където тази опция съществува.

- Когато има сключен брак, законодателят в чл. 61 от СК, с цел да защити децата, родени по време на брака е създал т.н. презумпция за бащинство, която гласи:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Бащата на дете, родено по време на брака, е съпругът на майката. 

При фактическото съжителство не е валидна тази презумпция и бащата трябва да припознае детето и т.н.

Приликите с развода са, че и тук има две правни възможности за уреждане на взаимоотношенията:

                                1.Чрез споразумение:

  Когато родителите не живеят вече заедно, те могат да  уредят взаимоотношенията си по повод общото им дете по взаимно съгласие-чрез споразумение, което се входира в съда и той го утвърждава. В споразумението задължително се разискват въпросите относно това на кой от родителите се предоставят родителските права, режимът на лични контакти  с детето на другия родител, на когото не са предоставени родителските права, както и размерът на издръжката на детето.

Споразумението, след като се одобри от съда, има силата на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК. Изпълнителната сила при такива решения е от особена важност, защото позволява допълнителна защита чрез правни способи, в случай че след одобряване на споразумението от съда, някой от родителите продължава да не спазва уговорките в него.

                                   2.По исков ред:

Когато родителите не могат да постигнат съгласие относно взаимоотношенията си по повод общото им дете и тук , както и при развода, стои втората възможност, залегнала в чл. 127 ал.2 от СК, а именно уреждане на родителските права по исков ред, чрез водене на класическо дело, където се събират доказателства, разпитват се свидетели и тн. и в края на производството, съдът преценява на кого какви права ще предостави с оглед най-добрия интерес на детето.

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен бракоразводен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More

РАЗВОД. ВИДОВЕ РАЗВОД. РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ И РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД.

Отношенията в семейството са една особено чувствителна и откровено лична тема. Семейното право е този дял от правото, който третира именно тях с цел прецизната им защита. Бракът е основата на българското семейство от хилядолетия. Именно на него се скрепяват и семейните връзки: между мъжa и жената, както и техните деца. Хората встъпват в брак за да създадат своя малка общност, основана на любов и взаимно доверие, но освен това и нормативно регулирана от закона. Никой не сключва брак с цел да се разведе.

Понякога обаче, поради една или друга причина, бракът може да се превърне по-скоро в тежест, отколкото в благодат. Разводът като правна възможност е уреден в Семейния Кодекс (СК). В закона са уредени две правни възможности за развод:

 

1. Развод по взаимно съгласие.

Именно защото брачните взаимоотношения са твърде лични и натоварени с прекалена емоционалност в моята практика като бракоразводен адвокат, препоръчвам по-скоро този метод на развод-по взаимно съгласие.

При този вариант на прекратяване на брачния съюз, самите съпрузи правят своите взаимни уговорки, които намират израз в споразумение, което се входира и утвърждава от съда.

На първо място, молителите имат личен избор и свобода да определят по взаимно съгласие въпроси от изключителна важност като личните си имуществени отношения, а при наличие на деца-родителските права относно тях. Тук намесата на съда е по-скоро регулираща-дали съответства споразумението на закона и дали са достатъчно защитени интересите, както на самите съпрузи, така и на техните деца.

На второ място, в самото производство на развод по взаимно съгласие, може да не се коментират твърде лични теми като чия е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не се обследват самите причини за настъпването на краха във взаимоотношенията между съпрузите.

На трето и не на последно място, разводът по взаимно съгласие има предимство пред развода по исков ред с това, че е много по-бърз и безболезнен начин за прекратяване на брака. Не е необходимо събирането на много доказателства, разпити на свидетели, експертизи, вещи лица, като по този начин е и по-евтиният вариант.

При наличие на малки деца, родени от брака, както при развода по взаимно съгласие, така и при този по исков ред, съдът може да изиска доклад от социалните служби, търсейки обективно и експертно мнение с цел да постигне по–голяма защита на децата в случай, че техните родители са решили да прекратят своя брак.

                                2. Развод по исков път.

Понякога взаимоотношенията между съпрузите са толкова дълбоко и непоправимо разстроени, че те не успяват по никакъв начин да намерят вече пътя си един към друг и общ език, необходим за да постигнат взаимно съгласие по въпросите, касаещи разтрогването на един брак.

          Опитите за медиация също не помагат.

Тогава законодателят е предвидил втория вариант на прекратяване на брака-развод по исков път.

Тук имаме типично исково производство. Стартира се с искова молба от някой от двамата съпрузи срещу другия съпруг-като страните се конституират като ищец и ответник в процеса.

Ангажират се много доказателства, водят се свидетели, ако е необходимо вещи лица с експертизи, издирва се причината за разстройството на брака, чия е вината за това. Съпрузите обикновено не са настроени добре един към друг-спорят относно родителските права, относно режима на лични контакти с детето, относно размера на издръжката. Спорят и по имуществени въпроси, свързани със семейното жилище и общото имущество. Водят се впоследствие дела за делби.

Това е по-тежкият процес, както чисто юридически, така и от морална гледна точка.

Това, според мен е вариантът в краен случай, когато връзката между съпрузите е тотално разрушена, но от друга страна стои необходимостта от уреждане по законов начин на всички последици, настъпващи вследствие на решението за развод.

     И при развод по взаимно съгласие и при развод по исков ред задължително се разглеждат следните въпроси:

- относно това кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което последно е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост тук е ирелевантно обстоятелство;

- относно фамилното име на съпругата, дали тя го запазва или възвръща фамилното си име от преди брака;

- в случай, че от брака има родени деца, съдът задължително съединява и се произнася и по следните искове: на кой от родителите се присъжда упражняването на родителските права, режимът на лични отношения на другия родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, както и издръжката на детето/децата.

    Размерът на издръжката зависи от много фактори, но не може да бъде по - нисък от стойността на 1/4 от минималната работна заплата  към съответния момент.

Преди да предприемете стъпка към развод-бил той по взаимно съгласие или по исков път, съветвам Ви да се консултирате с добър бракоразводен адвокат- експерт с опит в областта на Семейното право. 

Тази статия е само информативна, тъй като всеки правен казус е индивидуален и трябва да бъде решен спрямо особеностите си. Ако имате повече въпроси и търсите съдействие от опитен адвокат, моля, свържете се на тел: 0885 100 535;

Read More